Любимката на поколения българи призна, че истинско приятелство сред колегите в фолк средите не съществува, а тези които твърдят обратното просто се самозаблуждават или заблуждават публиката
В съботната вечер /21 юли/ поп-фолк изпълнителка Ивана предизвика фурор в комплекс „Меаца”. Певицата на народа весели почитaтeлите си повече от два часа с изпълнения на живо. Освен песни от собствения си репертоар, Ивана пя и на сръбски и гръцки, като не пропусна да изпълни и няколко фолклорни песни. Почитателите и истински се радваха на талантливата дама със земно поведение. След участието си певицата от Айтос раздаде индивидуални автографи на феновете си, а те бяха във възторг от гостуването и в града край Арда. Репортер на „Арда нюз” пък не пропусна случая да зададе няколко въпроса на певицата, която силно вярва в СЪДБАТА и ЛЮБОВТА.
Едно интервю на Николета КОВАЧЕВА
Вярвате ли в съдбата, смятате ли че нещата, които ни се случват са предначертани?
- Вярвам, че нещата са предопределни и има сила, която е много по-могъща от нас, независимо дали ще я наречем Бог, любов, вселенска любов или по друг начин. Смятам, че съдбата на всеки е предначертана, защото понякога се опитваме да избягаме от нея, да вървим по заобиколни пътища, но рано или късно Господ ни връща към предопределения за нас път. Казвам го от личен опит, защото в годините, преди да вляза в музикалния бизнес винаги съм мислела, че пеенето е между другото, и че цял живот ще се занимавам с нещо друго, но през цялото време Господ ми показваше, че по каквито и странични пътища да поема, колкото и да бягам от музиката, това ще е моето призвание.
Какво е музиката за Вас?
- Всичко, абсолютно всичко, музиката е емоция, самочувствие, любов, доход, тя е нещото, с което изразявам целия си характер. Ако ми е тъжно - то се усеща в песните, ако съм щастлива – то се усеща в песните.
Има ли личен мотив в текстовете, които сте изпеели?
- Не всичко е преживяно. Просто има случай, в които, ако някой ми разкаже някаква история и тя ме впечатли, заимствам от нея. Искам да пея за нещата от живота, онова което вълнува хората. Пее ми се за любов, дали е споделена или несподелена, дали е забранена или не, просто да е любов.
Имате дъщеря, ако тя реши да поеме по Вашия път бихте ли я подкрепили или по-скоро бихте я предпазили от суетата на голямата сцена?
- Преди си мислих, че не трябва да поема по този път, защото наистина е трънлив и трябва да имаш много силен характер, силна психика и здрави нерви, за да можеш да устоиш на всичко това. Блясъкът и сцената са само едната страна на монетата. Всичко останало е много работа, труд и умение да оцеляваш в една нелоялна конкуренция. Преди време исках да я предпазя от тези неща, но сега мисля, че ако това е призванието й, ще застана плътно зад гърба й и ще я подкрепя в каквото и да е.
Имайки предвид афинитета Ви към фолклорната музика и факта, че вече имате един фолклорен албум зад гърба си, обмисляте ли издаване на втори?
- Да, ако до края на годината успея да събера подходящи песни, ще издам още един фолклорен албум … обичам я тази музика. Хората също я обичат, на всяко мое
участие, независимо къде съм, няма човек, който да не се хване на правото хоро.
Вие имате един кавър на естрадната песен „Миг като вечност”, чиито оригинал е в изпълнение на Тодор Върбанов, замисляте ли подобен проект отново ?
- Начина, по който се прие тази песен беше малко противоречив. Старите естрадни изпълнители бяха много критични към това, че едва ли не поп-фолк изпълнител се опитва да навлезе в тяхната територия. Сега подготвям втори подобен проект – става дума за песента на Катя Филипова – „Незабрава”. Това е песента, която ще клипирам октомври месец, иска ми се да обърна по специално внимание на клипа към тази песен.
Коя от наградите, които сте получавали е най ценна за Вас ?
- Първата, когато станах певица на годината за първи път, това беше наистина много голяма стъпка. „Певица на десетилетието” също беше много специална награда за мен, защото това беше награда от журналистите на България, които трябваше да изразят мнението си за пет певици.
Известна сте като „певицата на народа”, как приемате това признание ?
- Много ми харесва и го приемам с радост. Иска ми се да остане точно такова в годините и във времето, защото това означава, че съм покрила масовия вкус и че във времето съм съумяла да изразя настроението на българина – дали той е тъжен, самотен, щастлив, весел.
Имало ли е моменти, в които цялата тази суета и известността са Ви натежавали и Ви се е искало да си кажете „край, зарязвам всичко” ?
- Имало е да, но благодаря на Бога, че траят много кратко. Това са моментни ситуации, в които се уморяваш от това, че всеки очаква да те види винаги усмихнат, винаги на разположение. За щастие съм си намерила начин, по който когато не се чувствам комфортно да се скрия някъде за известно време, да си изживея момента, да се заредя и да продължа.
Кой е най-щастливият момент в живота Ви, било то чисто човешки или професионално?
- Най-вълнуващото нещо през последните години, за мен беше абитуриентския бал на дъщеря ми. Изживях го много специално. Бяха смесени чувства – и плаках онази вечер, и се забавлявах и се смях, но на моменти имах чувството че някаква частица от мен се отделя. Това не може да се сравни с нито една награда, която съм получавала или вълнението на публиката, в тези случаи изпитваш едно собствено удовлетворение като певица, докато на абитуриентския бал на дъщеря ми беше другото усещане – на майка и жена.
Коя е най-интересната и куриозна ситуация, в която сте попадали на сцена?
- Преди няколко години, на едно от големите турнета, които правихме, от толкова много динамика и бързата смяна на градове, мислих, че сме във Враца, като всъщност бяхме във Видин. Излизайки на сцена аз казах „Как сте Враца?”, публиката не реагира и тогава водещия Драго Драганов ми подшушна „Не сме във Враца, във Видин сме в момента.”. Не знаех как да изляза от ситуация и просто бях искрена с публиката.
Какво е мнението Ви за приятелството между изпълнителките в поп-фолк средите и мислите ли че е възможно да съществува истинско такова?
- Бях първата изпълнителка, която призна, че това не може да бъде истинско приятелство, такова каквото аз си го представям. Що се отнася до тези, които в момента твърдят, че има приятелство между колегите, според мен или се самозаблуждават или заблуждават публиката.
Умее ли българинът да се забавлява?
- Да, определено. Според мен обаче българинът трябва да се научи да поставя работата преди забавлението, защото в последно време сякаш забавлението излиза на преден план.
Няма коментари:
Публикуване на коментар